България се срути в европейска класация за здравеопазване

България пада с 5 места назад и регистрира 38 точки по-малко в сравнение с миналата година в годишната класация Health Consumer Index (Индекс на здравния потребител) 2009. Индексът се изготвя за пета поредна година от Health Consumer Powerhouse, с подкрепата на Европейската комисия, а тазгодишните резултати бяха обявени на пресконференция в Брюксел. Той класира здравеопазването в 33 европейски държави по 38 индикатора, групирани в шест ключови области: права на пациента и информираност, електронно здравеопазване, време на чакане за лечение, изход от лечението, обхват на осигуряваните услуги и достъп до лекарства. Данните се събират от публичната статистика, проучвания сред пациенти и независими изследвания на организацията, изготвяща класацията. През юли 2009 г. здравните министерства или държавните агенции във всичките 33 държави, включени в класацията, са получили първоначалните данни, за да имат възможност да предоставят по-актуална или достоверна информация.

През 2009 г. България регистрира 448 точки, с което се нарежда на последното възможно място в Health Consumer Index. Непосредствено пред нас застава Румъния с 489 точки. През 2007 г. България беше предпоследна, а миналата година записахме 486 точки от 1000 възможни и оставихме зад себе си Латвия, Хърватия и Македония.

За втора поредна година начело на класацията застава Холандия с 875 точки, на второ място е Дания с 819.

България отбелязва положителни оценки само по 4 от 38-те критерия в проучването. Високо е оценена възможността за достъп на пациента до личния му лекар в рамките на деня, в който е преценил, че има нужда от това. Висок брой точки събираме и по отношение на процента от джипи-практики, използващи компютър за съхранение на информация за пациентите (EPR penetrdtion), както и за наличието на регистър на практикуващите лекари. Изненадващо висок резултат отбелязва страната ни и по критерия за онлайн достъп на пациентите до индивидуалните им данни за разходите на осигурителя за тяхното лечение.

Негативни оценки отбелязваме по всички критерии, свързани с достъпа до лекарства у нас – процент на реимбурсация на лекарства с рецепта, употреба на иновативни онколекарства, достъп до нови продукти. В този раздел сме на дъното заедно с Албания и Литва.

Критики търпим и по отношение на защитата на пациентските права у нас, заради липсата на закон за пациентите, невключването на пациентски организации в процеса на вземане на решения и липсата на механизми за обезщетение на пациентите без намесата на съдебната система. Зле е оценена системата ни и по отношение на финансирането на лечение зад граница в рамките на Евросъюза – там отличници са само Дания, Люксембург и Холандия. Слабост на българското здравеопазване е и липсата на списък на лечебните заведения с класация за успеваемост и смъртност. За пример в това отношение се сочи Дания, където съществувал списък на болниците с оценки от една до пет звезди - подобно на хотелите – и подробна информация за актуални резултати и индикатори по диагнози. Лоши резултати регистрираме и по отношение на директния достъп до специалист, възможностите за трансфер на медицинска информация между специалистите, неформалните плащания за лечение. Зле са оценени и редица здравни показатели у нас, като например равнище на детска смъртност и съотношение на заболелите от онкологични заболявания със смъртните случаи в следствие на болестта.

„Бисмарк побеждава Бевъридж" – това гласи една от констатациите в доклада на Health Consumer Powerhouse. Всички публични здравни системи се сблъскват с един основен проблем, отчитат авторите – кой модел да изберат, за да разпределят технически онези 7-10% от националния доход за здравни услуги. Резултатите от Health Consumer Index за периода 2006-2009 г. показват, че на върха застават държави, избрали здравноосигурителния модел. Същевременно най-големите представители на „Бевъридж"-модела – Обединеното кралство и Италия – обикновено се позиционират в средата на класацията.

Индексът сравнява държави с различни финансови възможности и този факт е отчетен в отделна класация, която сравнява т.нар. „стойност на парите", инвестирани в здравеопазването (bang for the buck). В нея настава сериозно разместване и на първо място излиза Албания. България обаче отново остава последна. Източник:28.09.2009, zdrave.net

Таблица с оценките на 33-те държави по отделните критерии можете да видите тук.